| За клуба | Уроци | Инструктори | Фото-галерия | Видео | Медии | Контакти |
 
 
  english version
 
  Новини
 
 
  Заповядайте

 360 Health Club

 адрес: бул.Джеймс Баучер100

( във фитнеса на х-л Mаринела)


 

Моника Стоянова: Във вихъра на танца

ИЗТОЧНИК: Списание "Аз-Жената"

Анна Димитрова | 2008-08-20

 

Моника Стоянова: Във вихъра на танца

„Аз съм това, което съм, благодарение на любовта и признанието на моите ученици!” Едва ли тези думи биха ви направили особено впечатление, ако не идваха от млада дама, при това грациозна и очарователна - същата, която вдига адреналина на зрителите с шеметния си танц в една телевизионна реклама за популярна бира, произвеждана в България. А също така очарова публиката с първокласна техника и сексапил като инструктор по салса в телевизионно шоу. Да, познахте, става въпрос за Моника. За всички, които са влюбени в салсата, това е не просто Моника, а тяхната Моника – инструктор по салса в своя клуб „Вамос”, носителка на много награди на различни първенства, изпълнител и инструктор по време на международни салса прояви в България и чужбина, съдия по салса на различни състезания...

Въпреки младостта си зодиакалното „раче” Моника Стоянова е стъпила на много салса върхове: с партньора си Симеон Стефанов през 2004 г. тя спечели трето място в раздела за професионалисти на състезанието към международния салса-фестивал в Хамбург, Германия, а една година по-късно, отново с него, стана Европейска шампионка в клас "професионалисти" на открития шампионат по салса в Обединеното кралство, който е най-големият Европейски салса-фестивал.  На Първото Световно първенство по салса през декември 2005 г. пак със Симеон Стефанов Моника достигна до полуфинал и се класира на 9-то място в "кабаретна дивизия" - най-тежкия професионален клас. Година след това, на квалификациите за Второто Световно първенство по салса в Лас Вегас, САЩ, взе първо място с нов партньор -  Алфредо, а на самото световно първенство през 2006 г. с него стигна до полуфинала.
През януари 2008 г. Моника получи публично признание от българското салса общество, като грабна статуетката за международно признание по време на церемонията по връчване на Годишни Салса награди 2007 г.  Тя е единствената българка, която заради невероятните си изпълнения на дансинга и многобройните си призови места в чужбина получи покана да направят двойка със световно признатия салса танцьор Ейнджъл Ортиз. Той самият се възхищава от нейната отдаденост към танца, от нейния стайлинг, спининг и движения на тялото, и счита, че нейната квалификация като изпълнител и състезател са на най-високото възможно ниво.
Освен като инструктор в собствения си клуб, Моника се е изявявала професионално и като преподавател на българския дипломатически корпус, както и в американското посолство в България. Била е частен учител на холивудската звезда Бен Крос, а за нейните частни уроци някои  чужденци идват специално в България. Познаваме я и като изпълнител и инструктор в телевизионни предавания. Моника се ангажира и с различни каузи, като борбата с рака на гърдата във връзка с кампанията на AVON. Преподавала е и по специална програма за работа с деца с увреден слух и говор.

Имаш висше образование по специалност „История” в Софийския университет,  имала си възможност да работиш в БАН. В същото време си завършила и Националната спортна академия като инструктор по спортни танци, дипломиран инструктор си по аеробика от „Йова спорт”, танцуваш професионално модерен балет. Защо остави „историята  в историята” и пое риска да тръгнеш по свой собствен път, основавайки свой клуб?Какво е всъщност салсата за теб?
 
Започнах да се занимавам със салса през 1998 г. Инструктор по салса съм от 1999 г. От малка мечтая да стана актриса или да имам школа по танци. Като дете придружавах майка си, която танцуваше испански танци, а в столичното 22-ро училище, което завърших, организирах самодейни състави за модерен балет. Макар че винаги съм искала да бъда инструктор по модерен балет, изборът ми не е случаен. Салсата стана за мен не само професия. Тя ми носи огромно удоволствие, дава ми възможност да изразя себе си. Като танц салсата е колкото спорт, толкова и изкуство. Тя, обаче, е много по-секси в сравнение със спортните танци, много по-емоционална е.

Разкажи ни малко повече за самия танц. По какво салсата се отличава от останалите латиноамерикански танци?
Салсата е танц за удоволствие, за социално общуване, танц, който прави хората щастливи. Тя дава възможност на хората, за които се е превърнала в хоби, да намерят своя среда, в която да общуват, да се забавляват и да си почиват пълноценно сред хора, които споделят техните интереси. Салсата става много популярна през 70-те години на миналия век – първоначално само като музика, а по-късно и като танц. Тя не е нещо еднозначно, непрекъснато се обновява и обогатява и до днес – върху първоначалния кубинския „сон” са въздействали различни африкански, латиноамерикански и испански елементи, превръщайки го в „сос” – с примеси на аржентинско танго, африкански елементи с култово, ритуално  значение, хип-хоп, рок, романтика и др. За разлика от спортните танци, които са строго определени (5 стандартни и 5 латиноамерикански) и имат строги правила на танцуване, салсата е един свободен танц, в който няма строги правила. Естествено, с развитието му, танцуващите са се старали да стават все по-добри и така са се родили отделните състезания и първенства по салса. Почти няма държава в света, която да не е извела състезатели по салса. А по отношение на модата в облеклото салсата следва спортните танци.

Каква салса се преподава в клубовете и защо освен нея обикновено се учат още меренге, бачата и ча-ча-ча?
Тъй като се отличават с по-прост характеристичен ритъм, танците „меренге” и „бачата” са подходящи за начинаещите, защото се усвояват по-бързо. Целта е по-лесно да се постигне  координация между ръцете и краката, за да може след това да се премине към по-сложни неща.  Самите танци пораждат различно чувство и се приемат с удоволствие от учениците. За танцуването на ча-ча-ча се изискват малко повече умения и затова тя по-рядко се преподава в клубовете. Тези, които имат по-големи амбиции в танцуването на салса, имат и възможност за избор, и поле за изява в различните стилови видове. Cuban Style е по-социалният стил салса, а в L.A. Style има отделни партии на мъжа и на жената, отделен стайлинг и по-атрактивни елементи, като акробатика например. Casino de Rueda е танцуване в кръгово движение, при което  всеки танцува с всеки и по този начин се осъществява идеята за социалното танцуване. По отношение на видовете ритъм, салса може да се танцува „На 1” или „На 2”.

Според Ейнджъл Ортиз, ти си първокласен инструктор „На 1”. Освен с  него, ти не просто си танцувала и с други партньори, а си стъпвала с всички тях на върха. Кое е най- важно при танцуването по двойки и работата с партньор?
Независимо от вида и стила салса, много е важно да се знае, че в танцуващата двойка всеки от партньорите има своя роля, в която е добре да се усъвършенства и да не се опитва да изземва ролята на партньора. Водещ в двойката по отношение на нейната стабилност е кавалерът - той подава с ръка сигнала за движението и неговата посока, а дамата го следва и реагира. Но в това нейно „следване” и „реакция” се крие основната заслуга за изразителността на двойката, защото обикновено зрителят вижда основно скоростта, стила и привлекателността на дамата. Затова е добре тя повече да се занимава със стайлинг. Опитният кавалер дава възможност на дамата да се изяви и по този начин да наложи цялостния облик, изразителността и атрактивността на двойката като цяло. Аз съм имала удоволствието да танцувам с различни партньори и с всеки от тях мога да се похваля с върхови постижения на дансинга. Затова искам да им благодаря за партньорството и изживените незабравими мигове.

Отново намесваш стайлинга и това не е случайно. Най-честите суперлативи, които можеш да чуеш  за себе си по състезания, представления и обучения, освен за спининга (въртенията), са именно по отношение на стайлинга, независимо от партньора, с когото танцуваш. Ти си първият салса инструктор, който започна да преподава стайлинг отделно, след теб на него започнаха да наблягат  и в други клубове. Защо е необходимо специално внимание на стайлинга?
Колко е важен стайлингът разбрах още с първия ми партньор по салса Анхел Лотос. С него участвах в първия фестивал в чужбина – в Барселона. Както техниката, така и специфичните движения на тялото (body movement), могат да се научат – естествено, при добро желание и с много усърдие и постоянство. Затова пък резултатът си заслужава. Има различен стайлинг за мъже и за жени, тъй като ролята на двамата партньори в двойката е различна. Стайлингът подобрява движенията на тялото,  променя излъчването, носи чар, сексапил и еротика. А всички те повдигат самочувствието на жената, това веднага се забелязва на дансинга, самото й излъчване по този начин предизвиква ответна положителна реакция в партньора.  Създава се неповторимо настроение, което танцуващите носят със себе си и предават чрез телата си. За всички, обаче, е важно не просто да „стоят” добре на дансинга и извън него, а преди всичко да си тръгват от залата с усмивка, да са доволни и щастливи от това, че танцуват салса.

Има ли възрастови ограничения, ако решим да учим салса?Какви хора танцуват салса и какви са перспективите за развитие на танца?
В България салса танцуват хора на различна възраст. Имали сме и детски групи, но най-често възрастовите граници са между 15 г. и 70 г. Напоследък се увеличават танцуващите под 30 г. възраст. Има хора от всякакви професии – адвокати, лекари, програмисти, чиновници. До master class обикновено достигат повече хора на изкуството - художници, певци, артисти, фотографи, т.е. творчески личности. С увеличаване трудността на елементите и фигурите обикновено намаляват учениците в отделните групи. Служебна заетост или майчинство са другите причини, поради които някои се отказват, макар и временно. Винаги можеш да се върнеш в залата, при по-начинаеща група, да си припомниш стъпките и фигурите, и после отново да си дансинга, защото неповторимото настроение, позитивизма и ентусиазма, с които се зареждаш, докато танцуваш салса, нямат равни на себе си.

По какво се отличават различните клубове и как да разберем кой е „нашият” клуб?
Клубовете, в които се танцува салса, се различават по начина на преподаване, дори част от използваната терминология е различна. Всеки клуб има своя собствена атмосфера, критериите за успеваемост и постижения са различни. Темпераментът на инструктора и сътрудниците му оказват съществено влияние. Всичко това влияе върху избора на клуб,  местоположението му също. 
През последните години се забелязва по-високо ниво на техниката, с която се танцува салса. Вече не се набляга само на ритъма, а се обръща повече внимание на музикалността и изразителността. Промени се и модата – тоалетите станаха по-стилни, изчистени, по-интересни. Обликът на танца вече е друг – салсата стана по-атрактивна, аматьорското е на по-заден план. Новозаписалите се ученици вече идват по-подготвени чрез други спортове. Конкуренцията е по-голяма. Танцува се все по-масово и това не е случайно – салсата дава възможност да изразиш себе си, да покажеш темперамент и характер към танца и партньора, а не само да показваш заучени движения.

Твоят клуб „Вамос” е един от трите най-големи клуба в България и единственият, ръководен от жена. На 13 февруари „Вамос” навърши 9 години. С какво ще ги запомниш?
„Вамос” !Vamos! на испански означава „хайде”.  Самото име на клуба е призив към почитателите на танца не просто да му се наслаждават, гледайки го отстрани, а да имат смелостта и удоволствието да го заиграят сами. Най-голямото ми постижение за тези 9 години са не купите и наградите, а пълната зала! Именно тя показва, че съм  успяла да се справя и то в условията на силна конкуренция. За да ме има мене, трябва да ги има тях – моите ученици. Ние сме взаимно свързани. Аз съм това, което съм, благодарение на тях, на любовта и признанието им. Затова въпреки примамливите предложения не бих искала да си оставя школата, за да се посветя на кариера само в чужбина. Разбира се, ценя високо купите, първите места и всички награди, спечелени през годините, защото съм ги извоювала с много труд и отдаденост на танца. Но те се отнасят само за един конкретен момент от времето. За мен те вече не са средство да утвърждавам себе си. Ако отида на състезание, целта ми е първото място, с друго не бих се задоволила. Състезанията, обаче, напоследък доста се преекспонират. Има и следващи нива на професионално развитие – преподаването в школа и по време на различни събития в чужбина, правенето на шоу. В цял свят поканата за шоу или за партньорство в чужбина е особен знак за признание.

Твоето признание дойде първо в чужбина и доста по-късно у нас. Българското салса общество публично ти присъди наградата за международно участие. Радваш се на голяма популярност . А какво мислиш за колегите си?
Много бих искала всеки освен да цени своя собствен труд, да умее да уважава труда и да признава постиженията на колегите си, да поддържа лоялна конкуренция и партньорски взаимоотношения с тях. Присъждането и тържественото раздаване на Годишни Салса награди в България е една чудесна инициатива, която заслужава да се превърне в традиция, защото е изключително важно постиженията на школите и на отделните състезатели и инструктори да бъдат оценени и на родна земя! Затова поздравявам от сърце всички колеги, чиито труд и постижения им донесоха признание на Годишните Салса награди 2007, и им желая да продължават да работят със същия ентусиазъм, хъс и всеотдайност, за да покорим заедно още салса върхове и да спечелим все повече почитатели и ученици в клубовете.

Забелязала ли си как те гледат хората, докато танцуваш? Не могат да откъснат поглед от теб. Мъжете въздишат, а тези от жените, които не се пръскат от злоба и завист, се опитват да „прихванат” нещичко от твоя чар, от стила и еротиката, които излъчва танцът ти, независимо с кого танцуваш. А какво става извън залата, каква е в обикновения живот „кралицата на салсата”, както те наричат в печата?
Животът ми е изцяло свързан със салсата. Бих искала да имам малко повече лично време, защото сега вниманието ми е насочено основно към работата и към хората, с които работя. А иначе съм романтична и чувствителна натура. Амбициозна съм и много държа на естетиката, на елегантността и на стила. Моята духовна храна е музиката, понякога тя ми дава това, което хората не могат да ми дадат.  Обичам да се обличам в елегантно черно, харесвам и червеното, и синьото. Обожавам да ям  шоколад и да пия капучино. Харесвам себе си такава, каквато съм, не бих променила нищо в себе си.

Известна, млада, красива, амбициозна, интелигентна, ценена – това е „убийствено” съчетание, което, отстрани погледнато,  създавава усещане за недостъпност. Какъв мъж би имал шанса да те спечели?
За да привлече вниманието ми един мъж, в него трябва да има нещо, с което да ме провокира, да породи любопитство и желание да се виждам с него, останалото са ... флуиди и външни белези. Харесвам интересните, духовно богати хора, тези със силни характери, които знаят какво искат от живота и са намерили себе си. А за да ме спечели, един мъж трябва да уважава моя професионален избор. Салсата ме прави пълноценна като човек – аз не просто танцувам салса, аз изразявам себе си чрез танца. Салсата зарежда с енергия и позитивизъм, нека ги дарим и на хората около себе си.


 
 
Начало /  /  / Моника Стоянова: Във вихъра на танца